Помогни за реализирането на "Парк Мизия".

За повече подробности тук.

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Село Коиловци се намира в северен централен район на България и е част от община Плевен. На английски език се изписва Koilovtsi. Намира се на 147 км от гр.София и 18 км. от гр.Плевен в североизточна посока по международния път свързващ България и Румъния чрез Фериботната връзка Никопол – Турну Мъгуреле. Географското разположение на селото е естествен кръстопът между Областния център Плевен и Общините Гулянци, Никопол и Белене. Има географска ширина 43,48333 IY и дължина 27,76667 Е. Надморско равнище - 100-199м, площ- 44,917км2 (НСИ). Землище – 45320 дка. От тях 1970 дка. площ в регулация, ниви 32400 дка., овощни градини 250 дка., лозя 450 дка, пасища и мери – 5400 дка., ливади – 1900 дка, гори -2100 дка., горски и полски пътища 850 дка.

Климатът е умерен със преобладаващо слънчево време. 250 дни. В годината.

Пощенски код - 5842.

Телефонен код - +3596529

Граничещите села покрай с.Коиловци са на север с.Мечка на изток гр.Славяново на запад с.Бръшляница и с.Върбица на Юг с.Гривица

При преброяването през 2011г. население е 1014 жители от които в пенсионна възраст 449 човека или 44,28% от населението.

 

Към 15.09.2012г  от ГД”ГРАО” населението в селото с Постоянен адрес е 917 души, Настоящ адрес 1014, Постоянен и Настоящ адрес 812 души.

Селото е атрактивно за живеене поради близостта си до Областния и Общински център гр.Плевен, както и с преобладаващото си българско население.

Пътната настилка до селото е изцяло обновена, в селото 90% от уличната мрежа е асфалтирана, на 100% електрифицирано и водоснабдено. Разполага с TV кабелна мрежа и самостоятелен информационен канал. Има изграден интернет достъп и покритие на всички мобилни мрежи в страната, работещо Читалище, Детска градина, Домашен социален патронаж и Здравна служба.

 

 

Селото съществува от епохата на феодализма и зараждащия се капитализъм. Създадено е в края на 17-ти век, около 1680 г.

 За произхода на името на селото съществуват няколко версии:

  • Името си селото получило от тревата „коило“, която изобилно растяла около него;
  • Другото предположение е, че в околността на селото още преди то да бъде заселено е имало турски колиби, които на турски език се наричали „коилу“;
  • Третата версия гласи, че намиращото се в дерето в центъра на селото тресавище някога било дъно на езеро, в което се удавили неизвестни ловци. Селяните се питали „кои ловци са те“. Оттогава селото се нарича Коиловци.

Коя е  вярната  версия  за произхода на името  на селото  никой досега не е установил.

         Къщите са били обикновени землянки. Хората се занимавали с отглеждане на животни  и обработка  на земята. Отглеждали  предимно житни  и технически култури  за прехрана на тях самите и животните  и за облекло. 

Страшната чума върлувала по тези  места, накарала  жителите   да напуснат  днешното  селище  преди повече от 250-300 години. Болестта  взела толкова много жертви, че селяните не успявали да ги погребат.  Един ден събрали  най- необходимите  вещи, отсекли  основните стълбове на землянките, запалили всичко заедно  с мъртвите   и  напуснали селото. Заселили се в местността „Палаза”. Едва няколко десетилетия по- късно, след края  на чумната епидемия, селяните се върнали по родните места. Местността „Палаза” била  прекалено далеч  от нивите  и  лозята им.

Кореняци в селото са и сега  съществуващите родове Филиповите, Точевите, Караивановите, Начевите, Геловите, Вековите Трифоновите Шибаците и др.

След  Освобождението от турско робство  тук дошли  преселници  от други населени места в страната.  От село Брестово, Ловешка община, от село Деветаки, община Ловеч, от село Мечка, Никополска община, от село Три кладенци, Свищовска околия.  По- късно от Балкана пристигнали  така наречените Балканджиите. През 1926 година в Коиловци са заселени българи бежанци от село Ловча, Драмско, Северна Гърция, които намерили  подслон в селото.

Населението на Коиловци  някога  имало  пъстър етнически състав- българи, черкези, татари  и турци. С  течение на времето  обаче  той  се  е  променил. Днес населението е  предимно  българско.