oxygen

Село Коиловци се намира в северен централен район на България и е част от община Плевен. На английски език се изписва Koilovtsi. Намира се на 147 км от гр. София и 18 км. от гр. Плевен в североизточна посока по пътя за гр. Никопол. Има географска ширина 43, 48333 IY и дължина 27, 76667 Е. Надморско равнище- 100- 199 м, площ- 44, 917 км2 (НСИ). Пощенски код- 5842.
При преброяването през 2007 г. е имало население 1229 жители, а от допитване до кмета през януари 2011г., населението е малко над 1000 жители. Има доста живеещи, които не са регистрирани в селото. То е вилна зона и има доста новопостроени къщи.

От археологически разкопки в Плевенска област има сведения за праисторически селища в района на Коиловци. Едно от тях е в местността „Палазите”, която е на 3- 4 км. от селото. На терен от около 5- 6 дка при обработка на земята са намерени археологически материали от халщатска керамика. По- късно е изградено антично селище, което заличило материалите от по- ранните епохи.

Другото праисторическо селище е в местността „Равнището”, на 2 км. източно от селото. На терен от около 10 дка при обработка на земята е намирана халщатска керамика. Днес над терена се намират незначителни керамични фрагменти.

Установено е антично селище в местността „Палаза”, на 2 км югозападно от селото. На терен от 30 дка при обработване на земята са открити зидове от камък и тухли с хоросанова спойка, строителни материали, битова керамика, римски монети, глава от статуя.

Открита е и късно- антична крепост- „Калето” на 1 км. западно от селото. На терен от 15 дка доскоро под земята са били запазени зидове от камък с хоросанова спойка. При обработка на земята са намерени много римски монети и долиуми. Сега теренът е включен в обработваемата площ на ПП кооперация. Днес над него се намират незначителни фрагменти от късноантична керамика.

Друго антично селище- в м. „Равнището” на около 2 км. югоизточно от селото. На площ от около 100 дка са намерени археологически материали от голямо антично селище. По- голяма част от терена сега е пасище, но по коларския път се разкриват много разнообразни и големи фрагменти от битова керамика и строителни материали.

От съществуващите исторически сведения, землището на Коиловци е било заселено с тракийски скотовъдни племена. През пети век преди Христа земите на тези племена били включени в държавата на одрисите, чиято западна граница се простирала до р. Искър. Тази година научих, че в землището на селото има тракийски могили и ако се отпуснат средства, ще почне тяхното разкопаване и изучаване. Когато римляните завоювали земята в сегашна Северна България и я обявили за провинция „Мизия”, траките останали да живеят по местата си, като запазили своя език, бит и обичаи, но били подложени на жестока експлоатация от римската власт. Имало е и набези на варварски племена от север. В края на 6 и началото на 7 век от н.е. се установяват трайно славянски племена, които асимилират местното насаеление.

През 14 и 15 век се извършва турска колонизация на българските земи. Чрез натиск много български семейства са принудени да приемат исляма.

След Кримската война- 1860/61 г. в Коиловци са заселени черкезки семейства, а в съседното село- татарски.

Къщите през 15 до 18 век са били обикновени землянки. Хората се занимавали с отглеждане на животни и обработка на земята. Отглеждали предимно житни и технически култури за прехрана на тях самите и животните и за облекло. Храната им е била разнообразна и предимно от растителен произход. Хората са били много трудолюбиви и сръчни. С течение на времето непрекъснато усъвършенствали предметите за бита и производството.

След Освобождението се учредяват сдружения и кооперации, целта на които е била да подпомагат селяните. В Коиловци такава кооперация се учредява на 12. 02. 1908 г. и приема името „Златен клас”.

На 12. 05. 1945 г. се образува ТКЗС, като клон към кооперацията. За своето време кооперацията и ТКЗС- то са развивали своята дейност, разполагали са с много средства, но всичко това е останало в миналото. Имало е нововъдения, подобрения, но и много нарушения.
Някои данни за благоустройството на селото:
Пристройка за киносалон към училището- 1950 г.
Дом на ДОСО и младежки дом- 1962- 1963 г.
Фурна за 800 хляба дневно- 1962- 1965 г.
Помпена станция „Биширица” и водоснабдяване- 1959- 1961 г.
Електрически трансформатори 6 бр. в селото и 1 бр. за водоснабдяване в „Палаза”- 1968 г.
Обществена баня- 1964- 1965 г.
Пристройка за столова за училището- 1964- 1965 г.
Помпена станция „Палаза”- 1968 г.
Дом на покойника и ограда на гробището- 1967 г.
Паметник „Братска могила”- 1963 г.
Стадион и съблекалня с топла и студена вода- 1972 г.
Обществена тоалетна- 1972- 1973 г.
Автоспирка- 1972 г.
Изграждане на нова сграда за кметство и поща- 1963- 1965 г.
Асфалтова площадка и алея в училището- 1968 г.
Площад „Девети септември” и шадраван в центъра- 1972 г.
Запълване на вековна грозяща урва, оформяне и озеленяване- 1965 г.
Зарибяване на бента над бостаните- 1973 г.
Тези дейности основно са били под ръководството на Цветан Павлов- председател на Кредитната кооперация от 1960- 1962 и кмет на селото от 1962- 1973 г.

По онова време голямо значение за живота в Коиловци са имали ОФ- организацията, читалище “Хр. Ботев”, училището. Духовата музика дълги години събираше хората на мегдана през почивните дни. Имаше дансинг, а по- късно и салон за танци. Ръководителите на селото се стремяха да има промени и развитие.

След 1989 г, се утвърдиха две земеделски кооперации, които обработват земята на коиловчани под аренда. При сегашния кмет- г-н Красимир Иванов бе построена водонапорна кула, осигуряваща непрекъснато вода за селото. Бяха подобрени условията в читалището, закупени нови книги и компютри. Много нови къщи красят селото. Ремонта на църквата и нейният добре поддържан парк радват очите на всеки минувач, но сградата на училището сякаш се крие зад порасналите вечнозелени дървета. Сякаш се срамува, че вече в нея не влизат ученици и учители. Стои мълчаливо и се надява пак да чуе звън на училищен звънец и детски гласове.